Тази статия е посветена на личностно развитие в детска възраст. Развитие на субектността и личността от раждането до три годишна възраст: развитие на самосъзнанието и самоконтрола. Възникване и развитие на общуването с другите. Развитие на самооценката.
Базисно доверие срещу недоверие;
Автономия срещу срам и вина
Емоционално развитие
Развитие на някои базисни емоции;
Разбиране и реагиране на емоциите на другите;
Поява на самоосъзнати емоции;
Начало на емоционалната саморегулация
Перспектива на жизнения цикъл: Депресия на родителя и развитие на децата
Темперамент на развитие
Структура на темперамента;
Измерване на темперамента;
Стабилност на темперамента;
Генетични влияния;
Влияния от средата;
Темперамент и отглеждане на детето: моделът на доброто съчетание
Биология и среда: Развитие на срамежливостта и дружелюбността
Развитие на привързаността
Етологична теория за привързаността;
Измерване на увереността в привързаността;
Стабилност на привързаността;
Културни вариации;
Фактори, които въздействат върху увереността в привързаността;
Множествена привързаност;
Привързаността и по- късното развитие
Социални въпроси: Яслите заплашват ли увереността в привързаността и по- късното приспособяване?
Развитие на Аз-а през първите две години
Самосъзнание;
Категоризиране на Аз-а;
Самоконтрол
Базисно доверие срещу недоверие .
Много фактори влияят върху откликването от страна на родителите – лично щастие, актуални житейски условия (например други малки деца в семейството) и ценени от културата практики по отглеждането на децата. Когато обаче балансът на грижите е изпълнен със съчувствие и любещ, психологическият конфликт на първата година – базисно доверие срещу недоверие – се разширява към положителния плюс. Доверяващото се новородено очаква светът да е добър и приятен, затова се чувства уверено да дръзва да го изследва. Не доверяващото се бебе не може да разчита на любезността и състраданието на другите, така че се предпазва, като се отдръпва от хората и нещата около себе си.
Автономия срещу срам и вина
С прехода към етапа на прохождането се разглежда възпитанието на естествените нужди от родителите като имащо решаваща роля за психичното здраве. Възпитанието на естествените нужди е само едно от многото влиятелни преживявани. Познатите ситуации на току- що проходилите и проговорилите деца – „Не!“, „Сам!“ – разкриват период на напъпващ Аз. Те искат да решават самостоятелно не само по отношение на естествените си нужди, но и в други ситуации. Конфликтът на етапа на прохождането: автономия срещу срам и вина, се разрешава благоприятно, когато родителите осигуряват на малките деца подходящи напътствия и разумни избори. Самоувереното, чувстващо се сигурно 2- годишно дете е насърчавано не само да използва тоалетната, но да яде с лъжица и да помага при подреждането на играчките. Родителите посрещат утвърждаването на независимостта му с търпение и разбиране, например като му дават допълнителни 5 минути, за да завърши играта си, преди да тръгнат за магазина.
Родителят, който е свръх – и недостатъчно контролиращ във възпитанието на естествените нужди, вероятно ще е такъв и в други аспекти на живота на прохождащото дете. Резултатът е дете, което се чувства принудено и засрамено или се съмнява в способността си да контролира импулсите си и да действа напълно самостоятелно.
Базисното доверие и автономия израстват от топлото, чувствително родителство и разумните очаквания за контрола върху импулсите, появяващ се през втората година. Ако децата излязат от първите си няколко години без достатъчно доверие в полагащите грижи и без здраво чувство за индивидуалност, са посети семената за проблеми в приспособяването.
Емоционално развитие
Емоциите играят могъща роля в организирането на постиженията: социалните отношения, изследването на средата и откриването на Аз-а.
Развитие на някои базисни емоции
Базисните емоции – щастие, интерес, изненада, страх, гняв, тъга и отвращение – са универсални при хората и другите примати и за тях могат да се правят директни заключения от сходни лицеви изражения в различни култури. Новородените изразяват ли базисни емоции? Макар че присъстват признаци на някои базисни емоции, най- ранният емоционален живот на бебетата се състои почти изцяло от две глобални състояния на физиологична възбуда: привлечена към приятна стимулация и отдръпване от неприятна стимулация. Едва постепенно емоциите стават ясни добре организирани сигнали.
Чувствителното, условно общуване с полагащия грижите, в което родителите селективно отразяват аспекти на дифузното емоционално поведение на бебето, помага на новородените да конструират емоционални изрази. На около 6 месеца лицето, гласът и позата формират добре организирани сигнали, които варират по смислен начин със събитията в средата.
Ще засегна четири емоции – щастие, гняв, тъга и страх.
Щастието – изразявано първо в блажени усмивки, а по- късно чрез буен смях – допринася за много аспекти на развитието. Бебетата се усмихват и се смеят, когато усвоят ново умение, изразявайки удоволствието си от моторното и когнитивното овладяване. Усмивката насърчава полагащите грижи да изразяват привързаност и да стимулират, бебето се усмихва още повече. Щастието свързва родителя и бебето в топло, подкрепящо взаимоотношение, което подпомага развиващата се компетентност на новороденото.
През първите седмици новородените се усмихват, когато са нахранени, по време на сън и в отговор на милване на кожата и майчиния нежен глас. Към края на първия месец бебетата се усмихват на интересни гледки, които са динамични и улавят погледа (ярък предмет, който изскача внезапно във зрителното им поле). Между 6 и 10 месеца човешкото лице предизвиква широка усмивка, наречена социална усмивка. Тези промени в усмихването са паралелни на развитието на перацептивните способности на новороденото, чувствителността на бебетата към зрителни модели, включително човешко лице.
Смехът, който се появява за първи път на около 3 до 4 месеца, отразява по- бърза обработка на информация, отколкото усмивките. Подобно на усмивките, първият смях се поява в отговор на много активни стимули (родител, който казва игриво: „Ще те хвана!“) и целува коремчето на бебето. Около средата на първата година децата е усмихват и се смеят повече, когато взаимодействат с познати хора – предпочитание, което засилва връзката родител – дете.
Гняв и тъга – новородените с общ дистрес на различни неприятни преживявания, включително глад, болезнени медицински процедури, промени в телесната температура и твърде много или твърде малко симулация. От 4 до 6 месеца до 2 години гневните изрази увеличават честотата и интензивността си. По- големите бебета реагират с гняв на по- широк кръг от ситуации, когато предмет се отнеме, когато ръцете им са ограничени, полагащият грижите напуска за кратко или са сложени да спят.
Когнитивното и моторно развитие е в основата на тези гневни реакции. Когато станат способни на преднамерено поведение, бебетата искат да контролират собствените си действия. По- големите новородени освен това са по- добри в идентифицирането на това, кой им е причинил болка или е отстранил играчка. Зачестяването на гнева е и адаптивно. Новите моторни способности помагат на гневното бебе да се защитава или да преодолява пречки.
Когато обаче общуването между родителя и новороденото е сериозно разстроено, тъгата на бебето е често срещана – състояние, което спъва всички аспекти на развитието.
Страх – подобно на гнева, страхът се появява през втората половина на първата година. По- големите новородени често се двоумят, преди да играят с нова играчка, а току- що започналите да пълзят деца демонстрират страх от височина. Най- често срещанията израз на страх обаче е към непознати възрастни – реакция, наречена тревожност от непознати. Много бебета и прохождащи деца са доста предпазливи по отношение на непознатите, макар че реакцията варира в зависимост от темперамента на детето (някои бебета по принцип са по- страхливи), миналите преживявания с непознати и актуалната ситуация. Когато непознат възрастен вдигне бебето в нова среда, тревожността от непознати е много вероятна. Ако възрастният седи или се държи топло, а родителят е наблизо, бебетата често демонстрират положително и изпълнено с любопитство поведение.
Прохождащите деца започват да разграничават по- ефективно заплашителните от незаплашителните хора и ситуации и тревожността от непознати и другите страхове от първите 2 години намаляват. Страхът избледнява и когато прохождащите деца придобият по- добри стратегии за справяне с него.
Разбиране и регулиране на емоциите на другите
От самото начало бебетата определят емоциите на другите чрез напълно автоматичен процес на емоционално заразяване, точно както сме склони да се чувстваме, когато откриваме тези емоции у другите. Когато гледат, усмихват се или вокализират, очакват социалният им партньор да реагира по съответния начин.
Около 5- месечна възраст бебетата възприемат лицевите изражения, като организирани смислени модели и могат да съчетаят емоцията в гласа с подходящото лице на говорещия човек. С подобряване на умението да се схващат намеренията на другите и да се установява съвместно внимание, бебетата осъзнават, че емоционалния израз не само има значение, но е и смислена реакция на конкретен обект или събитие.
Депресия на родителя и развитие на децата
Приблизително 8 до 10% от жените страдат от хронична депресия – леки до много силни чувства на тъга и затваряне в себе си, които продължават месеци или години. Понякога депресията се появява или засилва след раждането и не утихва. Постпартумна (след родилна) депресия.
Не толкова осъзнато и изучавано, около 4% от бащите също споделят депресия след раждането на дете. Майчината или бащината депресия може да пречи на ефективното родителство и сериозно да увреди развитието на децата. Въпреки че, генетичния строеж увеличава риска от клинична депресия, социалните и културните въздействия също участват.
Колкото по- тежка е депресията и колкото повече са стресовете в живота на майката (брачни конфликти, ограничена или никаква социална подкрепа и бедност), толкова повече страда взаимоотношението родител – дете. Някои се затварят в депресивно настроение, а други стават импулсивни и агресивни.
Бащина депресия
Бащината депресия има зависимост с поведенческите проблеми на децата – свръх активност, неподчинение и агресия при момчетата.
През детството бащината депресия е свързана с чести конфликти между бащата и детето. В течение на времето децата подложени на негативността на родителите, развиват песимистичен светоглед – липса на увереност в себе си и те възприемат родителите и другите възрастни като заплашителни. Децата, които непрекъснато се чувстват в опасност, е вероятно да станат свръх възбудени в стресиращи ситуации и лесно да губят контрол, когато имат когнитивни и социални предизвикателства.
Интервенции
Ранното лечение на родителската депресия е жизненоважно за предотвратяване на възможността да попречи на взаимоотношенията родител – дете. В определени случаи се предписват и антидепресанти. В повечето случаи на след родилна депресия майките се възстановяват след краткосрочно лечение.
Поява на самоосъзнати емоции
Освен базисните емоции, хората са способни на втори, по- високорангов набор от чувства, включително вина, срам, неловкост, завист и гордост. Те се наричат самоосъзнати емоции, защото включват нараняване или засягане на чувството на собствен Аз. Изпитваме вина, когато сме навредили на някого и искаме да коригираме постъпката. Когато сме засрамени или изпитваме неловкост, отрицателните ни чувства към поведението ни кара да се оттегляме, така че другите да не забелязват слабостите ни. Гордостта отразява удоволствието от собствените ни постижения и сме склонни да разказваме на другите какво сме постигнали.
Самосъзнателните емоции се появяват през втората половина на втората година, когато 1, 6 години- до 2- годишните деца ясно осъзнават себе си като отделен, уникален човек. Прохождащите деца показват срам и смущение, като свеждат погледа и главата си и крият лицето си с ръце. Показват и подобни на вина реакции. Гордостта също се появява по това време, а завистта – към 3- годишна възраст.
Начало на емоционалната саморегулация
Освен изразяването на по широк спектър от емоции, бебетата и прохождащите деца започват да управляват своите емоционални преживявания. Емоционалната саморегулация – стратегиите, които използваме, за да приспособяваме емоционалното си състояние до комфортно ниво на интензивност, така че да можем да постигнем целите си.
Емоционалната саморегулация изисква волево, преднамерено управление на емоциите – способност, която се засилва постепенно в резултат на развитието на мозъчната кора и помощта на полагащите грижи, които помагат на децата да управляват силните емоции и ги учат на „стратегии“ за това. Доброто начало в регулирането на емоциите през първите две години допринася значително за автономията и овладяването на когнитивните и социални умения.
През първите месеци от живота бебетата лесно са завладявани от емоции. Те зависят от намесата и успокоението на полагащите грижите – вдигане на дистресираното бебе на рамото, люлеене и нежно говорене. Бързото развитие на фронталните дялове на мозъчната кора увеличава толерантността на бебето към стимулацията. Между 2 и 4 месеца родителите се ръководят от тази способност, когато инициират игра лице в лице насочват вниманието към обектите. В тези взаимодействия родителите събуждат удоволствие у бебето, като приспособяват темпа на поведението си, така че бебето да не се дистресира. В резултат толерантността на бебето към стимулацията се увеличава още повече. Към 4- месечна възраст способността да се отклонява вниманието от неприятните събития помага на новородените да контролират емоциите. В края на първата година пълзенето и ходенето помага на децата да регулират чувствата, като се приближат или отдалечават от различни ситуации.
Бебетата, чиито родители „разчитат“ и реагират със съчувствие на емоционалните им знаци, обикновено са по- малко нервни и по- лесно се успокояват. Родителите, които изчакват да се намесят, докато бебето стане крайно изнервяно, подкрепят бързото му изпадане в силен дистрес. Когато родителите не регулират стресиращите събития за бебетата, мозъчните структури, които служат като буфер пред стреса, може да не успеят да се развият правилно, водейки до тревожно, реактивно дете с намалена способност за регулиране на емоциите.
Към края на първата година бързо се развива речник за говорене за чувствата – щастлив, страшен, гаден и бесен. След като могат да опишат вътрешните си състояния, прохождащите деца са в състояние да насочат полагащите грижи за тях да им помагат.
Темперамент и развитие
Когато описваме един човек като весел и оптимистичен, друг – като активен и енергичен, а трети – като спокоен, предпазлив или склонен на нервни изблици, това е темперамент – появяващи се рано и стабилни индивидуални различия в реактивността и саморегулацията. Реактивността се отнася до бързината и интензивността на емоционалната възбуда, внимание и моторна активност. Психичните черти, които изграждат темперамента, се смята, че формират гръбнака на личността в зряла възраст.
Структура на темперамента
Лесното дете – бързо установява редовни рутини в младенчеството, по принцип е весело и се адаптира лесно към нови преживявания.
Трудното дете – има трудности с всекидневните рутини, бавно приема нови преживявания и обикновено реагира отрицателно и трудно.
Бавно загряващото дете – е неактивно, показва слаби, въздържани реакции на стимулите от средата, с отрицателно настроение и се приспособява бавно към нови преживявания.
Има деца, които не попадат в нито една от тези категории, а показват уникална смес от характеристики на темперамента.
Трудните деца са в силен от проблеми с приспособяването – тревожно затваряне в себе си и агресивно поведение в ранното и средното детство. Сравнение с трудните деца, бавно загряващите не създават толкова много проблеми в първите години. Те обаче обикновено показват прекомерна плашливост и флегматично, ограничено поведение в края на предучилищна възраст и през годините в училище, когато се очаква да отговарят активно и бързо в класната стая и в групите от връстници.
Хората се различават не само по своята реактивност по всяко измерение, но и по саморегулаторното измерение на темперамента – волевия контрол, или способността волево да се потиска доминантната реакция, за да се планира и да се изпълни по- адаптивен отговор. Вариациите във волевия контрол са видими в това, колко ефективно детето може да фокусира и да измества вниманието си, да потиска импулсите и да управлява отрицателните емоции.
Измерване на темперамента
Темпераментът често се оценява чрез интервюта или въпросници, давани на родителите. Поведенчески оценки от педиатри, учители и други познати на детето, както и лабораторни наблюдения. Родителските отчети са удобни и се възползват от дълбоките познания на родителите за тяхното дете. Макар че информацията от родителите е била критикувана като предубедена, родителските отчети имат съотношение умерено с наблюденията на изследователите на поведението на децата.
Стабилност на темперамента
Малките деца, които имат ниски или високи резултати по измерения на темперамента, обикновено реагират по подобен начин, когато са оценени отново след няколко месеца или няколко години по- късно, а от време на време дори в зрелостта. Стабилността на темперамента обаче е слаба до умерена.
Основната причина е, че самият темперамент се развива с възрастта. Слабата до умерена стабилност на темперамента има смисъл, когато обмислим обстоятелството, че многобройни фактори влияят върху запазването на темпераментовия стил, включително развитието на биологичните системи, на които се базира той, способността на детето за волеви контрол и преживяванията в процеса на израстването.
Генетични влияния
От ранна възраст момчетата обикновено са по- активни и смели, а момичетата – по- тревожни и стеснителни – разлика, отразена в по- високия процент наранявания на момчетата през детството и юношеството.
Влияния от средата
Средата също оказва силно влияние върху темперамента. Наследствеността и средата често се комбинират, за да въздействат върху темперамента, защото подходът на детето към света влияе върху преживяванията, които то има.
Освен различните преживявания на семейството братята/ сестрите имат различни преживявания с учителите, връстниците и другите в общността, които влияят върху развитието. В средното детство и юношество те често търсят начин да се различават един от друг. Темперамент и личност могат да се разберат единствено от гледна точка на сложните взаимозависимости на генетичните фактори и влиянията от средата.
Темперамент и отглеждане на детето: моделът на доброто съчетание
Доброто съчетание включва създаването на среда за отглеждането на детето, която признава темперамента на всяко дете, като в същото време насърчава по- адаптивно функциониране.
Доброто родителство обаче зависи и от условията на живот. Ефективното съчетание между условията на отглеждането на детето и негови темперамент най- добре се постига рано, преди неблагоприятните взаимоотношения темперамент – среда да са довели до дезадаптация.
Развитие на привързаността
Привързаността е силната, изпълнена с обич връзка, която имаме със специалните хора в живота ни кара ни да изпитваме удоволствие, когато взаимодействаме с тях, и да намираме утеха в тяхната близост във времена на стрес. Към втората половина на първата година новородените се привързват към познатите хора, които откликват на потребностите им, и избират родителите си за специално внимание. Когато майката влезе в стаята, бебето широко и дружелюбно се усмихва. Когато е тревожно или се страхува, допълзява в скута й и силно се притиска в нея.
Макар че храненето е важна част за изграждането на близко взаимоотношение, привързаността не зависи от задоволяването на глада.
Етологична теория за привързаността
Фаза на повторната привързаност (от раждането до 6 седмици). Вродени сигнали – хващане, усмихване, плач и вторачване в очите на възрастния – подпомагат новородените да влязат в тесен контакт с другите хора, които ги утешават.
Фаза на изграждане на привързаността (6 седмици до 6 – 8 месеца). През тази фаза бебетата реагират различно на познат грижещ се за тях и на непознат човек. Когато новородените научат, че собствените им действия влияят върху поведението на хората около тях, започват да развиват чувство на доверие – очакването, че познатият грижещ се за тях реагира, когато му сигнализират, но все още не протестират, когато са отделени от него.
Ясна фаза на привързаност (6 – 8 месеца до 1, 6 години – 2 години). Бебетата показват тревожност от раздялата: разстройват се, когато възрастният, на когото са започнали да разчитат, напусне. Тревожността от раздялата не винаги се появява, подобно на тревожността от непознати тя зависи от темперамента на новороденото и актуалната ситуация. Освен протестите срещу тръгването на майката, по- големите новородени и прохождащи деца се доближават до нея, следват и се катерят върху нея, предпочитайки я пред другите. Те използват познатия грижещ се за тях като сигурна база.
Формиране на взаимна връзка (1, 6 години – 2 години и след това). Бързият растеж в репрезентациите и езика позволява на прохождащите деца да разбира някои от факторите, които влияят върху идването и напускането на родителя и да прогнозират неговото връщане. Затова протестите при напускането намаляват. Тогава децата започват да говорят с грижещия се за тях, за да променят целите му.
Измерване на увереността в привързаността
Практически всички отгледани в семейството новородени се привързват към познат грижещ се за тях, качеството на това взаимоотношение варира.
Сигурна привързаност – новородените използват родителя като сигурна база. Когато са разделени, може да плачат, но ако го направят, е защото родителят отсъства, а те го предпочитат пред непознатия. Когато родителя се върне, те търсят контакт и плачът незабавно изчезва.
Избягваща привързаност – новородените изглеждат не откликващи на родителя, когато той присъства. Когато си тръгне, те обикновено не са дистресира и реагират на непознатия почти по същия начин като на родителя. Когато родителя се върне, те избягват или много бавно го посрещат и когато са вдигнати на ръце, често не се гушкат.
Съпротивляваща се (амбивалентна) привързаност – преди раздялата тези новородени търсят близост с родителя. Когато той тръгне, те обикновено не са дистанцирани, а при връщането не показват гневно, съпротивляващо си поведение, като понякога удрят и бутат. Много от тях продължават да плачат и след като са вдигнати на ръце и не могат да се успокоят лесно.
Дезорганизирана/ Дезориентирана привързаност – отразява най- голямата несигурност. При повторното събиране новородените демонстрират объркано, противоречиво поведение. Възможно е да гледат в страни, докато са носени на ръце от родителя, или да подхождат към него с плосък или потиснат афект.
Стабилност на привързаността
Привързаността обикновено е сигурна и стабилна при бебета със от семейства със среден социоикономически статус, живеещи в благоприятна житейска ситуация. Бебетата, които преминават от несигурност към сигурност, по принцип имат добре приспособени майки с положителни семейни и приятелски връзки. Мнозина са станали родители, преди да са били психологически готови, но с помощта на социална подкрепа са израсли в ролята. Семейства с нисък социоикономически с много всекидневни стресове привързаността обикновено се отдалечава от сигурността или се променя от един несигурен модел към друг. Много дезорганизирани/ дезориентирани бебета са обект на изключително отрицателно родителство, което може да наруши емоционалната саморегулация толкова тежко, че обърканите, противоречиви чувства към родителите да се запазят с години.
Културни вариации
Моделите на привързаност могат да се разглеждат по различен начин в отделни култури. Германските новородени показват значително повече избягваща привързаност, отколкото американските. Германските родители ценят независимостта и насърчават бебетата си да не са „залепят“ за тях. Японските родители разглеждат търсенето на внимание от бебето, което е част от съпротивляващата се (амбивалентна) привързаност, като нормален индикатор за зависимостта на новороденото. Въпреки тези културни вариации, сигурният модел все пак е най- често срещаната привързаност във всички общества.
Фактори, които въздействат върху увереността в привързаността
Възможност за установяване на близко взаимоотношение;
Качество на грижите;
Характеристики на новороденото;
Семеен контекст.
Новородените в институция деца показват емоционални и социални проблеми, включително прекомерно желание за внимание от възрастните, „свръх дружелюбност“ към непознати възрастни и връстници и малко приятелства. Напълно нормалното развитие зависи от установяването на близка връзка с грижещ се за бебето през първите години от живота. Сигурността зависи от внимателното обгрижване, а не задължително от физическите контакти или взаимодействието лице в лице.
В сравнение със сигурно привързаните бебета, избягващите новородени обикновено получават прекалено много стимулиращи, натрапващи се грижи. Избягвайки майката, тези новородени се опитват да избягат от смазващото взаимодействие. Съпротивляващите се (амбивалентните) бебета често са обект на непоследователни грижи. Въпреки това, когато бебето започне да изследва, тези майки се намесват. Новороденото е прекалено зависимо, а същевременно и гневно заради липсата на ангажираност на майката.
Силно неадекватните грижи са силен прогностичен фактор за разстройството в привързаността. Малтретирането и пренебрегването на детето са свързани и с трите форми на несигурност на привързаността. Сред малтретираните новородени дезорганизираната/ дезориентираната привързаност е особено често срещана. Трайно депресираните майки и родители, преживяващи травмиращо събитие (загуба на любим човек) също са склонни да подпомагат несигурни поведения от този вид.
Характеристики на новороденото – Привързаността е резултат от взаимоотношение, което се изгражда между двама партньори, характеристиките на новороденото би трябвало да влияят върху лекотата, с която то се установява. Бебетата, чийто темперамент е емоционално реактивен и труден, е по- вероятно по- късно да развият несигурна привързаност.
Характеристиките на новороденото са само слабо свързани с качеството на привързаността, защото множество черти на детето могат да водят до сигурна привързаност, стига грижещия за него да проявява чувствителност. Когато родителското отношение е обтегнато – от личността на родителите или от стресиращи житейски условия, например провалящ се брак или финансови трудности, новородените със заболяване, инвалидност и труден темперамент са в голям риск от проблеми с привързаността.
Вътрешни работни модели на родителите – родителите привнасят в семейната обстановка собствените си преживявания с привързаността, от които създават вътрешни работни модел, които прилагат към връзките, създадени с техните деца.
Ранните преживявания не ни обричат да станем чувствени или безчувствени родители. По- скоро начинът, по който разглеждаме детството си – способността ни да приемем отрицателните събития и да интегрираме новата информация в работните си модели, е много по- влиятелен в начина на отглеждане на децата, отколкото действителния модел на грижи, които сме получили.
Множествена привързаност
Бебетата развиват привързаност към различни познати хора, а не само към майките си – бащите, братята/ сестрите, прародителите и професионални полагащи грижи за тях. Новородените са предразположени да насочват привързаността си към един- единствен специален човек, особено когато са дистресирани. Когато са тревожни или нещастни, повечето новородени наистина предпочитат да бъдат успокоявани от майка си. Това предпочитание обаче спада към втората година. Когато не са дистресирани, бебетата протягат ръце и се усмихват по равно и на двамата родители.
Бащи – Подобно на майчините, бащините чувствителни грижи прогнозират сигурност на привързаността. Майките посвещават повече време на физическите грижи и изразяването на любов, а бащите – на игра.
Майките и бащите играят по различен начин. Майките по- често осигуряват играчки, говорят с бебетата и нежно се ангажират в традиционни игри като пляскане с ръце. Бащите обикновено се ангажират в силно възбуждаща физическа игра със силни усещания, особено момченцата.
Братя и/ или сестри – появата на ново братче и/ или сестриче е трудно преживяване за деца (в предучилищна възраст), които – осъзнавайки, че сега трябва да разделят вниманието и любовта на родителите си – често стават капризни, прилепчиви и нарочно пакостливи за известно време.
Въпреки това негудованието е само една характеристика от богатото емоционално взаимоотношение, което се изгражда между децата в семейството след раждането на бебето. По- големите деца показват обич и загриженост, когато бебето плаче. Към края на първата година новородените обикновено прекарват много време с по- големите братя/ сестри и са успокоявани от тях през кратките отсъствия на родителя.
През първата година прохождащите деца често имитират и се присъединяват към играта на по- големите деца в семейството.
Въпреки това индивидуалните различия във взаимоотношенията между децата в семейството се появяват рано. Конфликтът е по- силен, когато едното дете е емоционално реактивно или много активно. Суровостта на майката и липсата на ангажиране са свързани с антагонистични отношения между братята/ сестрите.
Привързаността и по- късното развитие
Чувствата на любов и сигурност, които възникват от здравото взаимоотношение на привързаност, подкрепят всички аспекти на психичното развитие.
Родителите, които реагират чувствително не само през младенчеството, но и в по- късните години, подпомагат много в развитието: по- уверена Аз- концепция, по- напреднало емоционално разбиране, по- благоприятни взаимоотношения с учителите и връстниците, по- силно чувство на отговорност и по- силна мотивация за постижения в училище.
Развитие на Аз-а през първите две години
Младенчеството е богат, формиращ период за развитието на физическото и социалното разбиране. Бебетата развиват разбиране за постоянството на обектите. През първата година бебетата разпознават и реагират уместно на емоциите на другите и разграничават познатите от непознатите. Това, че предметите и хората придобиват независимо, стабилно съществуване за бебето, означава, че се появява и познанието за себе си като отделна, постоянна цялост.
Самосъзнание
Началото на самосъзнанието – когато усещат собственото си докосване, усещат и наблюдават крайниците си да се движат, чувстват и чуват себе си да плачат, бебетата преживяват интермодални съчетания, които разграничават тялото им от заобикалящите ги тела и обекти.
Разпознаване на себе си – през втората година прохождащите деца осъзнават собствените си физически характеристики. Виждайки образа си в огледалото, те може да се държат глупаво или срамежливо, игриво експериментирайки с начина, по който отражението им изглежда. На около 2- годишна възраст разпознаването на себе си – разпознаването на себе си като физически уникално същество – е здраво установено. Децата сочат себе си на снимки и се наричат по име или с лично местоимение („аз“ или „мен“).
Самосъзнание и ранно емоционално и социално развитие – самосъзнанието бързо става централна част от емоционалния и социалния живот на децата. Самоосъзнатите емоции зависят от засилващото чувство за Аз. То е свързано с началото на емпатията – способността да разбира емоционалното състояние на другия и да се чувства заедно с този човек или да реагира емоционално по подобен начин. Прохождащите деца започват да дават на другите онова, което самите те възприемат като успокояващо – прегръдка, уверяващ коментар или любим предмет. В същото време те показват по- ясно как да разстройват околните.
Категоризиране на Аз-а
Езикът съществено засилва самосъзнанието след втората година. Между 1, 6 година и 2, 6 година децата развиват категориален Аз, защото категоризират себе си и другите на базата на възрастта („бебе“, „момче“ или „мъж“), пола („момче“, или „момиче“), физически характеристики („голям“, „силен“) и дори добротата срещу лошотията („Аз съм добро момиче!“, „Тони лош!“). Още на 1, 6 година прохождащите деца избират и играят по по- ангажиран начин с играчки, които са стереотипизирани за собствения им пол – кукли и котлони за момичетата и камиони и коли за момчетата. Полово- типичното поведение се засилва значително в ранното детство.
Самоконтрол
Самосъзнанието допринася и за засилване на волевия контрол. За да се държат по само контролен начин, децата трябва да имат известна способност да мислят за себе си като отделни, автономни същества, които могат да насочват собствените си действия. Трябва да притежават и способност за представяне и памет, за да си спомнят заповедта на грижещия се („Тони, не пипай този контакт!“) и да я прилагат към собственото си поведение.
Когато тези способности се появят между 1 година и 1, 6 година, прохождащите деца за първи път стават способни да се подчиняват. Те показват ясно съзнания за очакванията на грижещия се и могат да се подчиняват на прости молби и заповеди. Децата могат да решат да направят точно обратното! В по- голямата част обаче противопоставянето е много по- рядко от подчинението с готовност и воля, което навежда на мисълта, че детето започва да приема нарежданията на възрастния като свои.
Между 1, 6 и 3- годишна възраст децата показват все по- засилваща се способност да чакат, преди да изядат нещо сладко или да си играят с играчка.
Децата, които са напреднали в развитието на вниманието и езика, обикновено са по- добри в отлагането на задоволяването, затова момичетата обикновено са по- само контролирани от момчетата. Някои прохождащи деца вече използват вербални и други отклоняващи вниманието техники – говорят си, пеят или гледат встрани, за да се въздържат от ангажиране в забранените действия. Прохождащи деца, чиито родители са топли и нежно ги насърчават, са с по- напреднал самоконтрол. Този тип родители, като че ли насърчава и моделира търпеливо, ненатрапливо поведение.
Със засилване на самоконтрола родителите постепенно разширяват правилата, като очакват прохождащите деца да следват. Въпреки това контролът на прохождащите деца върху собствените им действия зависи от „непрекъснатия“ родителски надзор и напомняне.
Целта на тази статия е да се запознаете с личностно развитие в детска възраст. Развитие на субектността и личността от раждането до три годишна възраст: развитие на самосъзнанието и самоконтрола. Възникване и развитие на общуването с другите. Развитие на самооценката.
Задачите, които бихте могли да решите за себе си са:
Личността на бебето и прохождащото дете;
Емоционално развитие;
Темперамент и развитие;
Развитие на привързаността;
Развитие на Аз-а през първите две години.
Comments