Вътрешна връзка между детето и родителя. Ако вдигнем капака на пияното и изпеем някой тон например „ла“, ще бъдат задействащи всички струни но ще се чуе само господстващия тон „ла“.
Много е важна хармонията в душите на децата и родителите. Ако музикантът, който дава музика има публика, която го обича той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно за родителите и за учителите. Любовта ще докосне най- висшите, най- възвишените сили в детската душа. Родителите с любов извикват любовта от децата! Когато сме настроени отрицателно към децата и те ще бъдат отрицателно настроени към нас. Никой не може да събуди в другите хора това което няма в себе си. Възпитателят предава на своите възпитаници не само своите добродетели, но и своите недъзи. Всяко възпитание започва със самовъзпитание.
Общуването има две страни – външно и вътрешно.
Външното се състои от зрителни и слухови възприятия – виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му.
Вътрешно възприемате и трептението, които излизат от самите чувства и мисли, които имате в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас.
Когато родителя говори искрено, тогава действа дълбоко, защото вътрешния говор не противоречи на думите му, а ако не говори искрено, тогава вътрешния говор противоречи на думите му и всичко остава без резултат.
Няма по- прозорливи от децата! Не можете да приложите един метод спрямо друг, ако не го приложите върху себе си. Никога не можете да научите дете на това, което сам не знаете. Ако човека е добър той може да предаде своята доброта, ако е весел може да предаде своята веселост, ако е тъжен своята натъженост. Затова родителите трябва да работят върху себе си. Веселите лица „възпитават“ околните.
Каквото вярвате и каквото мислите, че има у един човек, то тази черта от неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви. Когато общувате с някого и мислите, че той е добронамерен и справедлив вие давате благоприятни условия да се проявят у него тези качества. Ако мислите, че е несправедлив и нервен то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин. Това „правило“ трябва да се прилага във възпитанието. Не унижавайте никого и в сърцето си! Трябва да имаме доверие в силите на детето. Не трябва да „насилваме“ детето, нека дълбоко да се прояви нейната дълбока същина – от там следва доброто! Човек има добро в себе си, само че трябва да го извикаме за да се прояви! Децата са толкова културни, колкото са културни родителите, само че трябва да се прояви. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.
Да не се пренебрегват сегашните нужди на детето заради някои бъдещи нужди, защото така се пренебрегва и се жертва детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се създадат условия да живее пълен живот в настоящето с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди.
Родителя не трябва да казва: „Да идем на разходка!“, а ще каже: „Искам да ида на разходка! Искате ли да дойдете с мен?“ Всеки, който мисли, че насилието ще оправи нещата „влиза в животинското царство“. Нещата в света са организирани, трябва само да ги подпомагаме.
Ако се прояви насилие върху детето – заплашване, наказание и т.н., детето „заключва“ своето сърце, скрива го от нас и тогава вече на можем да му въздействаме възпитателно, тогава сме вече отчуждени от детето. С насилие може да се получи дресиране – творчество не може да има там, където царува насилие… Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни.
При заплашване, наказание и т.н. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. При свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Точността, която детето прилага доброволно от любов е най- ценна. При детето има добри и лоши заложби, то не е с идеално съвършенство, при него може да има някои отрицателни навици обикновено тенденцията е да се проявят и едните и другите.
Истинска дисциплина е тази, която се основава на любовта и при любовта страха се явява, но в съвсем друг вид – детето ще се бои да не би да изгуби любовта на родителя си. Между родителя и детето не трябва да има стена, родителя трябва да бъде близък на детето, в същото време детето да има уважение към родителя. Това е необходимо за да израстват красивите заложби в детската душа. Всеки човек има специфичен тон, който не се сменя. Целта на възпитанието трябва да бъде оформянето на личност – обичащи свободата и живеещи в нея.
Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите! Не трябва да внушаваме на детето, че не е паметливо, защото каквото човек мисли такъв и става. На детето основно се казва какво не трябва да прави – майката казва „Няма да лъжеш! Няма да крадеш!“ Тогава детето би опитало какво нещо е лъжата.
Едно месоядно животно може да е научено да яде трева, когато му замирише на месо в него може да се „събуди“ стария инстинкт. Всяко нещо, което е в съзнанието на човека отива в подсъзнанието. Затова на детето трябва да се говори за положителни неща – за любовта, за доброто, за това което е хубаво да се направи. Когато детето има разрушителни енергии – гняв, когато е нервно, сприхаво, нетърпеливо (това е отрицателна енергия).
Гневът е набиране на излишна енергия, щом гневът дойде у някого да вземе мотика и да работи. Трябва да имаме една работилница с чукове и различни пособия, та този, който има различна енергия да отиде там на работа, за да трансформира енергията.
Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по непринуден начин. Реката може да причини много пакости, при пороен дъжд тя може да причини наводнение, което може да отнесе къщи, мостове, животни и т.н. А същата тази енергия използвана целенасочено може да се направи не само безвредна, но силата и може да се употреби за каране на воденици, трамваи, за електрическо осветление и др.
Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуда, тогава съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на детето.
Опитът трябва да бъде за детето „път“ за развитие на ума, чувствата, волята, характера, за добиване на знание и т.н. Знание е само това, което е опитано, проверено. Само това което е опитано остава, като траен капитал в съзнанието даже дълбоки следи в съзнанието и оказва влияние върху поведението – навиците и склонностите, изменя целия човешки характер, а това е така защото опитът раздвижва целият човешки характер, затова той е най- доброто средство за неговото преустройство. Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно а само баласт на паметта, то не е трайно постоянно богатство на ума. Детето трябва да се занимава най- напред с физическото, с конкретното и после с „отвлеченото“ – възпитанието на детето започва с физическия свят. Физическото ще послужи и като изходна точка за разбиране и на отвлеченото.
При „новото възпитание“ детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата. Първо трябва да се вглежда в нещата около себе си за да ги възприеме или направи, защото физическото, конкретното е по- достъпно за детето. Ще запознаем детето с някое явление от физическия свят и изхождайки от него ще дойдем до научния или „моралния закон“. Например щедростта може да се свърже с извора, търпението с вековното дърво и т.н.
Под опит се разбира обучение чрез труд и дейност.
Закона за навременността – пример всяко растение има време за посяване, поникване, растеж и т.н. Кокичето цъфти през зимата, трендафила през пролетта, някои цветя в средата на лятото и т.н. Ако искаме да отгледаме правилно едно растение трябва да се съобразим с годишните времена, като знаем нуждите му през всяко годишно време. За всяко нещо в света си и има определено време, трябва знаем в кое време какво да учим.
Детето, тинейджърът и младежът минават през три образователни периода:
От раждането до седмата година, човек е във физическия свят, развива предимно физическите си сили, тялото си, тогава се учи да ходи, развива волята си. През този период е много активно.
От 7- та до 14- та година детето е в духовния свят, развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най- чувствително, съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието. Ако на едно дете в тази възраст му се каже нещо „сухо“, научно то няма да се заинтересува ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства например – приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под формата на игра, драматизация и т.н. ще се заинтересува. В този период са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при възпитанието за да се събуди интерес. Заинтересоването от приказката показва, че при него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито.
От 14- та до 21- та година детето е в умствения и дейния свят т.е. развива предимно ума си и дейния живот, тогава разцъфтява логичното мислене. Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти у него ще се събуди интерес и много въпроси ще възникнат.
Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот – ум, чувство и воля винаги вървят заедно.“ Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче през различните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за развитие на другите две страни.
Например когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не означава, че умът и чувствата не са на лице. Те също са налице, но на първо място е волята и те се проявяват чрез волята.
Във втория период, когато чувствата са средище умът и волята също така съществуват, но всички мисловни и волеви прояви за да бъдат плодотворни трябва да минат през чувствата.
А през третия период, не може да има плодотворна душевна дейност, ако всички чувствени и волеви прояви не минат през мисълта, тогава мисълта логичното мислене е в подем, в разцвет. Ако наредим душевните сили според степента на тяхната активност, то в първите седем години този е редът – воля, сърце, ум. Значи волята е средището и чрез нея се действа на ума и на сърцето. През втория период редът е този – сърце, ум, воля, значи сърцето ще съдейства за развитието на ума и волята. През третия период редът е този – ум, воля, сърце, значи чрез ума ще се действа на волята и сърцето.
Външни впечатления влияят върху тялото през първите 7 години, дават форма и строеж на организма, а и на мозъка.
Външни впечатления върху втория период върху силите, които са в подем в този период.
Същото се отнася и за третия период до установяване на тези периоди се идва чрез изследване на психо- физичното развитие на детето от раждането нататък.
За по- нататъшните периоди след 21 години тези фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък, с все по- нови постижения и с нови придобивки на познания. Заради повтаряне на тези периоди и след 21 години, макар и с по- друг характер – каквото „посеем“ в детето през първите 7 години, по- късно дава „своите плодове“, предимно в съответния следващ период.
Опитите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 години определят до голяма степен цялото му бъдеще. Да приемем, че детето в първите 3 периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала и т.н. Всичко това ще определи какъв ще бъде той в следващите периоди чак до дълбока старост. Ако е събрало през първите 3 периода богата, красива опитност, ценни преживявания, те постепенно ще възраснат, ще се „разцъфтят“ в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта, до вътрешно просветление, мъдрост, духовност.
Ако не е посято нищо в душата му през първите 3 периода – в старостта ще дойде „залез“, отслабване на духовните му сили. Който през първите 3 периода е имал положителни „прави“ мисли, чувства, желания и действие, той дава възможност и условие за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни „криви“ мисли, чувства, желания и постъпки през първите 3 периода, той „посява“ в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст ще се проявят, като предразположение към болест.
От значение са първите 3 периода, тяхното познаване е необходимо да се знае състоянието на психичните и физичните сили през различните периоди. За да се знае в кой период кои сили трябва да се възпитават и по кой начин. Трябва да се обърне внимание на начина по който детето е поставено в досег с външния свят, то трябва да се постави през всеки период в допир с тази област на външния свят, която е най- подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работа колкото се може по- дълбоко и по- правилно точно тези енергии, които са най- подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. Чрез детската дейност трябва да се развият у него точно тези сили, способности дарби и добродетели, които съответстват на дадената възраст.
Страхувайте се да пречите на природата – всички твърдим, че обичаме цената на времето и се страхуваме да го губим напразно и не забелязваме, че губим повече време, когато го употребим зле. Детето, което лошо сте учили е много по- зле от съвършенството от колкото онова дете, което изобщо не сте учили.
През всеки период трябва да се работи със силите, които тогава са в подем, за да бъде всяко обучение и възпитание природо съобразно, всяко „нарушение на този закон“, означава нарушение на принципа на законосъобразността и резултатите са отрицателни. Всяко неразбиране на детската природа може да породи много грешки, макар и възпитателят да е имал и най- хубави желания.
Умът трябва да се развива през третия период и ако ние съзнателно и планирано развиваме логичното мислене преди 14- та година т.е. преди началото на третия период, ние го насилваме и в бъдеще ще достигнем печални резултати.
Паметта се развива след 7- та година – втория период е период за нейното развитие, силите на паметта тогава с в разцвет и ако развием съзнателно и планирано паметта преди 7- та година и не я оставим естествено тя да се развие до тази година, тогава в бъдеще човек ще има слаба памет. Същия печален резултат, ако не даваме материал на паметта през втория период. Пропуснатото през този период трудно може да се навакса, тогава човек също ще има слаба памет.
Всяка епоха носи отделни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството и т.н. И човек за да бъде деен член на епохата „трябва“ да ги усвои. Всяка епоха поставя на човека отделни задачи, известни проблеми, които той трябва да разреши. Всяка епоха се вълнува от известни въпроси спрямо, които човек трябва да вземе едно „правилно решение“. Всяка епоха развива нови страни на човешкия дух, всичко това трябва да се вземе предвид при възпитанието. Детето не трябва до бъде откъснато от реалния живот, който е около него. Само така то ще разбира нуждите на епохата в която живее и ще твори в нея, така ще може да участва в по- нататъшното изграждане на културата. Всяка епоха се отличава с нещо ново детето, юношата трябва да усвои културните постижения на епохата, трябва да се запознае с новите идеи, които епохата носи със себе си, за да допринесе за нови културни постижения. Детето трябва да разбира епохата в която живее, трябва да развие в себе си усет за силите, които действат в епохата и на които принадлежи бъдещето, така то ще схване и посоката в която трябва да се работи за да се направи нова крачка във възходящия път на човечеството. Така ще се създават лица, които ще очертаят новите пътища на културата.
Следване на методите на природата. Във възпитанието трябва да се приложат методите на разумната природа – великият източник на знания. Трябва да се прави разлика между методите на разумната природа и проявите на несъвършените същества. Почти всички същества се проявяват по не съвършен начин, това зависи от степента на тяхното развитие, даже някои от тях се „отклоняват“ от правилния път на развитието, които природата е начертала и в следствие на това се лишават от нейните блага. Например да вземем паразитните растения и животни – те са се отклонили от правилния път на развитие и затова са дошли до израждане, но и в тях разумната природа пак се проявява в дейността на техните тъкани, органи и системи. В тяхното кръвообращение във функциите на тяхната храносмилателна, нервна и други системи работят методите на разумната природа. Може едно същество да се проявява по не съвършен начин, това говори само за степента на неговото развитие, но в това не съвършено същество природата работи по един съвършен начин. Например, когато това същество се нарани някъде, по най- мъдър, по най- целесъобразен начин става зарастване на раната. В това зарастване вече са в действие методите на разумната природа.
Първият човек е трябвало да напряга всички свои сили за да задоволи своите нужди и да върви напред, при неговия досег с живота се явявали много проблеми, които е трябвало той да разреши. Тези проблеми, тези нужди го заставят да изследва природата, така той придобива познания за нея, развива постепенно ума си. В съзнанието на първия човек възникват много въпроси на които не може да отговори, това го кара да учи, да търси, да прави наблюдения и опити за да намери законите върху, които почиват природните явления. И така природата кара човека да работи и чрез работата го учи. А разумната природа е поставила човека в пълна с красота и разнообразие, тя съдържа в себе си всички условия за неговите преуспявания само, че той трябва да работи, да учи за да се справи с трудностите, които изпъкват на всяка крачка. Природата не дава на човека на готово знания и трудности, а само го поставя в условие да ги придобие и той трябва да пари усилие, да бъде активен за да ги придобие. При преодоляване на трудности човек развива своите сетива – наблюдателност, търпение, хладнокръвие, смелост, съобразителност, творчество и др. природата възпитава човека, както с трудностите, които той среща на всяка крачка по своя път, така и с хармонията и красотата които я изпълват. Всичко това трябва да бъде представено във възпитанието – детето трябва да бъде поставено в красива, разнообразна обстановка. Както при първия човек, така и при детето ще възникнат много въпроси и задачи, които ще го подтикнат да учи и да работи. И чрез работа детето ще развие своите сили в хармония с методите, които си служи разумната природа и детето ще се учи чрез дейност, чрез своята работа то ще се учи, ще се запознава с фактите, ще развие ума, чувствата и волята си. Това са вечни методи на природата, които не зависят от епохата и съществата върху които тя ги прилага, тези методи тя ги прилага и днес и то към всички същества, както към хората така и към растения и животни. На всяко същество тя дава условия и материали, но не ги дава в готова форма, а трябва съществото да направи усилия за да ги преработи и използва.
Природата поставя своите любими деца в трудности, не разрешени задачи за да ги подтикне към работа. Един лишей, мъх или тревичка ще срещне много трудности в своя живот с които трябва да се справи и така развива и проявява своите сили… Нека вземем друг пример – посятата ябълкова семка пуска в почвата корен, на горе стрък, който развива листа и цветове, а след това дава и плодове. Коренът пуска разклонения във всички посоки, изтегля от почвата хранителни вещества и ги изпраща нагоре към листата, където се обработват с помощта на слънчевата светлина. Получените обработени материали се изпращат навсякъде да хранят всички растителни части. Ябълката раздава на всички узрелите плодове.
Има голямо съответствие между различните области на природата – корените на природата можем да сравним с материалния живот на човека, а стъблото с духовния. Това има голямо приложение във възпитанието – детето ще бъде оставен в досег с физическия свят, както растението със своя корен е в досег със земята. Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, така и човек чрез изучаване на фактите на материалния свят ще помогне за развитието се на духовния живот – ума, чувствата и волята. Те отговарят на „цвета“, чрез такава работа човек ще развие дарби и добродетели, те отговарят на плодовете на ябълковото дърво и както ябълката ги предлага на тези, които минават край нея, така и човек ще употреби дарбите и благодетелите си за благото на другите.
В природата навсякъде виждаме приспособяване на организма към околната среда – едно растение по чуден най- целесъобразен начин се приспособява към сухотата и влажността на въздуха, ако въздуха е влажен листата имат тънка кутикула и широки петурии за да се усили изпарението. Растенията имат целесъобразни методи за приспособяване и към светлината, за тази цел при някои растения листата са наредени спирално по листото, когато листата са срещуположни са постави в две перпендикулярни направления за да не се засенчват. Когато растението е в гъста гора, расте на широко без много да се разширява, а като достигне на слънце тогава се разширява. Какво красиво приспособление виждаме например в пъпките на растенията, те са покрити с дебели люспи за да се предпазят от зимния студ. Хиляди приспособления срещаме навсякъде в природата. Този метод на разумната природа за приспособяване на съществата по идеален начин към тяхната среда трябва да се приложи и във възпитателното дело, там този метод намира приложение чрез спазване на следното правило – възпитателят при възпитанието трябва да се съобразява с дадените условия, това означава, че при прокарване на този или друг възпитателен метод, трябва да се съобразява например с темперамента, характера и заложбите на детето, с наследените му културни възможности.
В природата ритъмът е всеобщ закон, виждаме го в смяната на деня и нощта, в смяната на годишните времена, в приливите и отливите, в ритъма на сърцето, в дихателния ритъм и др. Този метод на природата може да се приложи и във възпитанието – чрез въвеждане на известен ритъм в детския труд.
Това са само няколко примера за да се види какви богатства се крият за възпитателното дело в методите на разумната природа, те са много разнообразни, в това отношение се отваря широко поле за работа и приложение…
Comments